„ПОЭТЫ РУССКИЕ”
Александр Исаевич Солженицын (1918-2008 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОЕТИ РУСКИ
Поети руски! От самотна болка плашен,
измъчван от тъга, припомням си за вас!
Дойде и моят – моят ранен, страшен
час за погубване, унищожаващ час.
Отдалечиха се от нас години зрели,
зад думите когато гняв мъглив тежи –
двамина наши са застреляни в дуели,
а трети в мюсюлманска сеч лежи.
И всички нас пред пушкински предели
ни дебне многоглава гибел зла –
безумна, гниеща, смърт ранна тя ни определя
след миг пламтящ на младите чела;
обесен този, онзи в рудник пратен,
на друг черкезин мъчи телеса –
санктпетербургски мрачни дни, намръщен вятър,
бензинов дъх в лубянски жълти небеса...
Сред чума гинат руските поети!
Дали отлети сме от восък мек?
Един – под примка, втори – с пистолети,
разстрелян трети, друг – в сибирски ад нелек.
Те много са! Кой техните елмази
от черепи разбити ще сбере?
Безумен съм – в подземни дупки лазя,
от тях събирам шепа стихове –
изнасям ги! Но пръстите са се подули.
Аз – смърт! Аз – смърт!
Кой тоз рубеж ще срине?
В гърдите ни е той – мъхната тарантула –
и с пипалца души ни...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Солженицын
ПОЭТЫ РУССКИЕ
Поэты русские! Я с болью одинокой,
В тоске затравленной перебираю вас!
Пришёл и мой – мой ранний, мой жестокий
Час истребления, уничтоженья час.
Не знали мы тех лет, отстоенных и зрелых,
Когда со слов спадёт горячности туман, –
Два наших первенца застрелены в дуэлях,
Растерзан третий в рёве мусульман.
Нас всех, нас всех пред пушкинскою гранью
Многоголово гибель стерегла:
Безумием, гниением, зелёным умираньем,
Мгновенным ли пыланием чела;
Повешен тот, а этот сослан в рудник,
Иных подбил догадливый черкес, –
Санкт-петербургские нахмуренные будни
Да желть бензинная лубянская небес…
Чума на нас, российские поэты!
Текучим воском вылиты каким? –
Один – в петлю, другой – из пистолета,
К расстрелу – третьего, четвёртого – в Нарым.
Да счесть ли всех? Да кто сберёт алмазы
В рассеянных, разбитых черепах?..
Безумный я! – пополз подземным лазом
Сберечь их горсть в невидимых стихах, –
И вынес их!! – но пальцы слабые разжаты:
Мне – смерть! мне – смерть!
– кто эту грань нарушит? –
Она взросла в груди тарантулом мохнатым
И щупальцами душит…
1953 г.
---------------
Руският писател, драматург, историк, публицист и поет Александър Солженицин (Александр Исаевич Солженицын) е роден на 11 декември 1918 г. в гр. Кисловодск. Завършил е математика и физика в Ростовския университет (1936-1941 г.). По време на Втората световна война е капитан в Червената армия, но през 1945 г. е арестуван за критика на политиката на Сталин и без присъда лежи в затвори и лагери от 1945 до 1952 г. През 1956 г. е реабилитиран. Писател дисидент, дълги години над книгите му лежи забрана и много от творбите му са издадени в чужбина. Автор е на книгите „Один день Ивана Денисовича” (1962 г.), „В круге первом” (1968 г.), „Раковый корпус” (1968 г.), „Август Четырнадцатого” (1971 г.), „Бодался теленок с дубом” (1975 г.), „Ленин в Цюрихе” (1975 г.), „Октябрь Шестнадцатого” (1983 г.), „Март Семнадцатого” (1986 г.), „Апрель Семнадцатого” (1989 г.), „Архипелаг ГУЛаг” (3 тома, 1973-1978 г.), „Как нам обустроить Россию” (1990 г.), „Русский вопрос к концу ХХ века” (1995 г.), „Россия в обвале” (1998 г.), „Двести лет вместе” (2001-2002 г.) и др. Академик е в Руската академия на науките. Носител е на Нобелова награда по литература (1970 г.). Умира на 3 август 2008 г. в Москва.